– Вероятно фразата, която най-често произнасях през живота ми, бе „сребро или олово“. Описва ме много точно. Постигнах всичко, без да си мърдам пръста. Възползвах се от страха на другите. Винаги обаче съм бил склонен да споделям плячката.
– Да си беден, не означава да си скромен; скромността никога няма да те разори.
– Родих се в семейство на слуги. Израстнах, заобиколен от нещастници. Между нещата, които научих от тях, най-важното бе, че ако разсъждаваш като бедняк, ще живееш като такъв.
– Какво значи да мислиш като бедняк? Да се страхуваш – защото всичко, което е опасно, се превръща в мангизи. Най-важните битки в живота се водят в главите ни.
– Много пъти съм казвал, че съм обикновен човек, който се занимава с износ на растения. В един свят, пълен с лицемери, честните сме лошите.
– Технически погледнато, кокаинът е растение, нали? През 80-те контролирах 80 процента от световната продукция и 75 процента от всичко, което гринговците пъхаха в носа си. Можех да се задоволя с това, но аз също обичам кълката на кокошката.
– Не малка част от 25-те милиарда долара, колкото бе богатството ми тогава, отиде за най-бедните. На това аз му викам да живееш отговорно безотговорния си живот.
– На моята маса се хранеха само тези, които гладуваха с мен. Приятели са тези, които те виждат, че плачеш и те питат: „Кого да убия?“.
– Посветих дори уикендите си на колумбийския народ, бях обществен доброволец. Времето ни е приятел; всеки може сам да реши как да го пропилее.
– Когато се кандидатирах за Конгреса, програмата ми бе „Обществено съзнание, Национализъм, Социални и Спортни програми“. Така станах депутат. Колумбийците гласуваха за мен, защото ме обичаха. Винаги съм казвал на хората, че могат да очакват от мен това, което получавам аз от тях.
– Когато правителството ми отне имунитета и ме прати в изгнание, предложението ми към президента Бетанкур беше „сребро или олово“. Не е по-мъдър онзи, който чете повече, а който разбира по-добре.
– Половината свят искаше да ме убие, така че наех другата половина да ме пази.
– На фона на политиците ни е почти привилегия да си бандит.
– Мангизите, които съм инвестирал в страната, и работата, която съм давал на колумбийците, са от наркотици. Между другото, останалите сектори на икономиката, в които има толкова много кинти, захранват чуждестранни сметки.
– В практиката коката вече е легализирана. Вдигаш телефона и идва у вас преди пицата.
– Въпросът не е в легализирането на дрогата. Въпросът е по-личен, става дума за образование и дисциплина. Казвам дисциплина, защото всичко в прекалени количества е вредно за здравето.
– Фактът, че не шмърках, ме държеше във форма до момента, в който ми светиха маслото. Случи се на един покрив в Меделин през 1993 г. Не е ясно кой го направи, но ми осигури честта да умра като мафиотите: никога от страх, винаги от олово.
– На надгробния ми камък пише, че предпочитам гроб в Колумбия, отколкото затвор в Щатите. Куриозното е, че ми се случи, докато строях затвор за мен самия в Колумбия.
– На 38 казах публично, че до 28-ата си годишнина съм бил беден като мишка; след това прекарах 5 години в изгнание и последните 5 в служба на народа. Обявих, че съм щастлив човек и вярвам в бъдещето.
– Не мислех какво ме чака след смъртта. Обичах да казвам: „Господ праща на небето, аз пращам в Колумбия“. Въпреки че доста често се чувствах като него: ако кажех, че някой трябва да умре, умираше още на същия ден.
– В моя защита мога само да кажа, че нещата не винаги се получаваха, както исках. Но в крайна сметка животът ти е сбор от постъпките, а не от намеренията.
Facebook
Twitter
RSS