В една топла пролетна вечер пред магазина на площад „Duke of York” в Лондон – част от шикозния шопинг район в близост до „King’s Road” – се събира изненадващо голяма тълпа. Хората са добре облечени, дори леко претенциозни – господа с тъмносини костюми и кърпички в джобчетата на саката, дами в тъмни вечерни рокли. Дори охранителите носят слънчеви очила от най-новата колекция на Prada. Малко след 19:30 папараците долавят пристигането на най-голямата атракция на нощта – Наоми Кембъл, пременена изцяло в черно и с огроми цайси, слиза от Mercedes-Benz Viano в компанията на едроплещест мъж, чиято единствена функция е да носи миниатюрната й чантичка. Супермоделът спира пред входа и се усмихва професионално, докато около нея щракат светкавици на смартфони и фотоапарати. На витрината са залепени огромни триизмерни нейни „проекции“, пристегнати в розови корсети.
Докато тълпата се разпръсва, двама традиционно изглеждащи джентълмени от Челси – на около 60 години, с морскосини пуловери, велурени обувки и тен, разкриващ огромни банкови сметки, остават озадачени.
„Коя беше тая“, пита единият, без да търси конкретен събеседник.
Отговарям му, че е Наоми Кембъл. „Модел“, уточнявам след обърканото му изражение.
„А-ха! Тя ли е знаменитостта?“
Аз и приятелят му потвърждаваме – а той решава да се снима, „за жената“. Макар да е ясно, че по-скоро ще покаже кадъра на аверите си. Казвам му, че Наоми е влязла вътре – а входът е само с покани. Желая му успех – и се обръщам, докато той се залепва за витрината в опит да направи почти папарашки фотоси.
***
Всъщност магаз
инчето – или търговско пространство, ако трябва да бъдем максимално точни – е книжарница, една от общо 12 на планетата, собственост на Taschen. Немското издателство е познато по целия свят с богато илюстрираните си луксозни книги и лимитирани серии, чиято колекционерска стойност с времето скача до стотици хиляди лири. Тълпата, също и Наоми Кембъл, са тук за представяне на ново заглавие, посветено именно на топманекенката. Наоми Кембъл е уникален продукт с почти реалните размери на торса на шоколадовата пантера. Отпечатан е в едва хиляда бройки и включва както ретроспективни кадри от кариерата й, така и автобиографичен текст, че и послания от най-известните фотографи в историята. Всички издания са лично подписани от Кембъл и са опаковани в специален целофан, който всъщност е дело на известния поп-арт скулптор Алън Джоунс. Цената? 1750 лири за бройка.
Точно така, 1750 лири. Стойността изглежда прекалено висока дори за джентълмените с пуловери – но е напълно логична за новооткритата ниша на луксозни книги, която Taschen и подобните й компании защитават с цел запазване на печатния продукт напук на нахлуването на дигитални носители. Цените често достигат шестцифрени суми, независимо от темата на продукта – дизайн, изкуство, стил, попкултура. За покачване на стойността Taschen използва книговезите на Ватикана, а често дори влага оригинални произведения на изкуството в книгите си.
Немската марка не е единственият лидер в тази сфера – там тя върви редом с френското издателство Assouline, а една крачка назад са британците от Phaidon и американците от Rizzoli. Отделно от това разцъфтяващият арт пазар и успехът на доста популярни галерии ражда техни собствени брандове – Tate във Великобритания, Gagosian и David Zwirner в Щатите. Макар секторът да е наглед миниатюрен, той ревностно пази честта на книгоиздаването – докато мейнстриймът бива напълно смачкан от електронни издания, от Amazon, от онлайн пирати и от културата на смартфоните. Продажбите на специализираната нехудожествена литература във Великобритания през 2014-а (отговарящи за 11 процента от общия приход) биват оценени на 153 милиона лири – а тенденцията е еднаква почти по целия свят. За сравнение Assouline, фирма на малко повече от 20 години, е най-големият независим издател във Франция. А благодарение на най-голямата и най-скъпата книга на земното кълбо (Сумо на Хелмут Нютън от 1999-а, размери 50х75 см, тегло 35,4 кг, общо 10 хиляди подписани копия на начална цена от 13 хиляди паунда), Taschen категорично държи първото място в арт публикациите – с годишни продажби за над 20 милиона.
Facebook
Twitter
RSS