
Леа Сейду – единствената жена, съумяла да прелъсти хем Джеймс Бонд, хем журито на фестивала в Кан – не е типичното съседско момиче. Освен ако не си случил да живееш в правилния арондисмон
Законите на журналистическата математика постановяват, че комбинацията „млада+красива+французойка“ задължително означават „инженю“. Затова и Леа Сейду, 31-годишната парижка актриса, е получавала този етикет в пресата поне 34 хиляди пъти. Един-единствен дъждовен следобед в нейната компания в кафене в Парк Бют-Шомон обаче демонстрира, че тя въобще не е толкова невинна. Сейду е несофистицирана, колкото дипломат – и наивна, колкото вълк. Тя е от типа хора, които се справят със страха си от летене, като си купуват билет за първия кратък полет същия ден. (В крайна сметка се озовава в Лион.) „Когато бях по-млада, изпитвах паника от смъртта. Беше нещо като депресия. Не знаех дали животът има смисъл. Днес си мисля, че има.“ Казва го сухо и троснато, докато отпива глътка горещ шоколад.
Когато я попиташ за семейството й, моментално грабва телефона ти и влиза в Instagram, за да покаже снимките от профила на сестра й. После хваща собственото си устройство и показва възглавниците, които е произвела за Марийон Котияр (с която си партнира в Това е просто краят на света на Ксавие Долан). Перфектният й английски е шлифован по време на шест летни лагера на Източното крайбрежие. Любимата й дума е overwhelming. Поразителен, непреодолим, съкрушителен, объркващ. Всичко – в един термин.
Образът, с който я свързваме, е изграден от актьорските й превъплъщения. Момиче от провинцията, отпиващо глътка шампанско за пръв път в живота си. Но всичко, свързано със Сейду (пълното й име е Леа Елен Сейду-Форние дьо Клосон, медиите я определят като „Бардо плюс Бинош плюс Кейт Мос; понякога – и трите накуп“), е изключително зряло. Тя е представителка на Стария свят, на старите пари, на старата мода. (Нищо чудно, че Уди Алън, наел я за Полунощ в Париж в ролята на продавач на антики, я определя като своеобразен фетиш). Дядо й е председател на многоуважаваната френска филмова компания Pathe, баща й е основател на технологичната фирма Parrot, а майка й разделя времето си между родината и Сенегал, където движи благотворителна фондация. Всички те са стълбове на френското; онези хора, които канят Ширак, Леви и Лобутен на сватбите си.
Facebook
Twitter
RSS