Житейските уроци
на Силвестър Сталоун

Когато бях на 11 си счупих ключицата, като скочих от покрива на триетажната ни къща в Мериленд. Ще се опитам да ви помогна да разберете какво се случваше в главата ми в този момент – скочих и разчитах, че ще полетя! Естествено, че не ми се получи – и се приземих в бетонна яма, пълна с вода – баща ми строеше беседка за барбекю. Когато паднах, баща ми излезе навън и ме видя как лежа с чадър в ръката. Каза на мама: „Тоя никога няма да стане президент. Родила си пълен идиот!“ А аз му отвърнах: „Така са говорели и за Едисон, тате!“

На 16 майка ми, която винаги е вярвала в таланта ми, ме отведе в института „Дрексел“ във Филаделфия – за да разбере за какво съм предразположен в живота. След тридневни тестове й казаха: „Синът ви би бил отличен шофьор на боклукчийски камион. Или помощник-елтехник. Особено пък на асансьори.“

Мама ме считаше за хулиган. Тя държеше спортна зала и вдигаше 70 кила! Когато усещаше, че леко съм изнаглял, веднага ме притискаше – знаеше всичките прийоми от борбата – поставяше ме на коленете си и ме биеше с метла. При това съвсем не слабо – след това ми трябваше доста време, докато отново си седна на задника.

Майка ми има изключително ярък живот. Като млада е работила като циркова артистка, а освен това е първата жена, която съм виждал да води шоу за бодибилдинг по телевизията – някъде през 50-те. Отделно е прекрасен астролог, гадае въз основа на дланите на ръцете, дори е изобретила и рампологията – предсказания по задник! Имаме адски близки отношения, но не й давам да ми гадае гъза! Таз са написани кофти предзнаменования!

Още в детството започнах да се интересувам от бодибилдинг – покрай киното. Видях Стийв Рийвс в Освободеният Херкулес и си казах: „Тоя странен тип с брадата може да разруши храм сам-самичък, а също да победи цялата римска армия. И аз искам така!“ Започнах да разсъждавам как точно да изглеждам. Не всеки иска да бъде особено мощен, тъй като така почти не приличаш на човек, а на Херкулес.

Снимал съм се гол. Тогава нямах абсолютно нищичко – бяха ме изгонили от квартирата ми и прекарах четири поредни нощни на автобусна спирка. Книгите си ги оставих на съхранение. Бях напълно отчаян. И затова, когато прочетох във вестника за начин да изработя сто долара за ден, го приех като подарък от съдбата. Че ще се събличам – това изобщо не ме интересуваше, тъй като няма никаква порнография. А и защо да ме вълнува? Когато си гладен правиш неща, които по принцип не би извършил. Смешно е до каква степен моралът става разтеглив с цел самосъхранение. Още по-смешно е да стоиш пред камерата и да се пробваш да се убедиш, че се занимаваш с нещо сериозно. Мислех си: „Е, може би това да е същинско изкуство!“ Така или иначе бях длъжен или да се съблека, или да ограбя някого. Бях на ръба на пропастта. А за два дни взех 200 долара и се махнах от снимката.

Играх жребец, който набира желаещи за забавления посредством обява във вестника. Идват десет човека, пипат се, целуват се… По днешните стандарти филмът дори щеше да премине родителската цензура.

Дъщерите ми не знаят с какво се занимавам. В анкета в училище бяха написали, че играя голф и работя в градината.

Петгодишната ми щерка отива на градина и някакво хлапе й взима стола. Тя му вика: „Направи го още веднъж – и ще ти резна главата!“ Явно трябва да се внимава какво гледат децата, иначе ще станат малки рамбовци. Преди ревяха, а сега разправят: „Ха! Още един труп!“ Може скоро да се наложи да ги пратя в рехабилитационна програма.

Един пич ми удари колата. Аз излязох и му казах: „Не смяташ ли, че трябва да ми се извиниш?“ А той: „Ходи се шибай, бе!“ Току-що бях закарал сина си и му отвърнах, че не трябва да говори така – в колата може да има дете. И той пак: „Ходи се шибай!“ Почувствах се длъжен, в морален и прочие смисъл, да му резна един. Напълно в стил „Роки“ го треснах с левачката. Този юмрук ми струваше 15 хиляди долара.

Длъжен съм да правя онова, което зрителите очакват от мен. Нека признаем – има сериозни връзки между мен, Роки и Рамбо. С годините става все по-трудно да се направи разлика между реалния човек и измислицата. Когато напрягам артистичните си способности и показвам друга страна от таланта си, ме зачеркват. Окей, устройва ме. Явно съм стереотип и не мога да направя нищо по въпроса.

Помните ли, когато Рейгъл бомбардира Кадафи? Тогава каза: „Гледал съм Рамбо и знам какво да правя.“ После и Саддам си спомни за Рамбо в бункера. Станал съм синоним на едно конкретно мислене, символ.

Естествено, че имам конкуренция с Шварценегер. Дори сме си говорили за това. Ние сме като Мохамед Али и Джо Фрейзър. Арнолд и Слай!

Менюто ми на снимки винаги е едно и също. За закуска – салата с риба тон или салата с пиле и зеле. На обед – телешко с ориз или риба с ориз. Много засища.

Когато видях готовата версия на Роки казах на продуцентите, че филмът ще спечели 100 милиона. Те отвърнаха: „Ако вземем такива пари, ще ти купим който автомобил си поискаш!“ Така се сдобих с Mercedes 450 SEL.

Светът е ужасно млад. И когато достигнеш определена възраст, всички те смятат за остарял. Казах си: „С мен това няма да се случи!“.

Другите актьори са длъжни да чакат добри сценарии, а аз мога да напиша свой собствен. Когато усетя, че е време за екшън, пиша екшън сценарий. Ако ми се снима любовна история, пиша нея. Докато мозъкът ми не се повреди – или провидението не реши да ми обърне гръб – ще правя точно това.

Аз съм роден критик – и на себе си, и на всичко около мен. Длъжен съм да имам мнение. Онзи, който не отстоява позицията си, да ходи в Тибет и да повтаря някакви мантри.