Няколко години, след като хипстърите пробваха да убият най-елегантния аксесоар, ние отново го обичаме
Помниш ли момента, в който международните политици за последно бяха готини? Не? Аз също – макар да имам някакви смътни спомени за канадския премиер Пиер Трюдо и членовете на кабинета му при встъпването им в длъжност през 1968-а. Стилът може и да е генетично предаван във фамилия Трюдо; политиците обаче като цяло не са хора със стил. Всъщност това не се очаква от тях. Но като нормални мъже би следвало да имат отношение към него.
Да прескочим към срещата на G8 в Северна Ирландия през 2013-а. Тогавашният британски лидер Дейвид Камерън организира снимка, преди която инструктира всичките си колеги да премахнат вратовръзките и да разкопчаят най-горното копче на ризите под саката си. Путин, Олан и Обама, странно защо, се подчиняват. Дори причината да беше само тази, едва ли има нещо, което да ме накара да се пристегна и да сложа връзка, от снимка на уж-готини мъже на средна възраст. При това – политици.
Наречи го изблик на контракултура. От около петгодишна възраст до навършването на пълнолетие съм слагал вратовръзка за училище. После го правех редовно и в колежа. След това – на работа – ден след ден, година след година. Без значение, че преди да получа настоящата си професия, това изобщо не ми се е налагало. Връзването на възела всяка сутрин просто правеше деня ми по-забавен – най-малкото останалите навличаха дизайнерски сака и алтернативни тишърти като някаква странна поведенческа приумица. Кой, по дяволите, е решил, че тениската е символ на бунтарщина? Та моите счетоводители работят по тениски!
Вратовръзката никога не е имала за цел да демонстрира конформизъм или дискомфорт. Ако си се научил да се вглеждаш в детайлите, винаги ще забележиш пренебрежителното отношение. Дали ще е италианският бизнесмен, чиято връзка е вечно леко сбъркана и прекалено тясна, или пък английският джентълмен – който няма как да уцели възел, по-голям от лешник, а отделно като че нарочно я държи накриво. И въпреки това горните примери винаги са предиззвиквали уважение. Правилно – дебелите връзки и дебелите възели са за попзвезди, за футболисти и за Доналд Тръмп.
Ако трябва да бъда искрен, вратовръзката за мен не умря заради тишърта, нито пък заради нуждата да се изправя срещу конформизма. А заради всички млади дендита в туийдови сака, с кърпички в джобовете и с идеално подрязани бради, твърде често подчертаващи собствената си небрежна елегантност. Просто в един момент ми дойде прекалено. Някъде около 2010-а престанах да преминавам през ежедневната процедура на пристягане, дори не съм сигурен къде точно се намират вратовръзките ми. Тези дни имам една-единствена подръка – тъмносиня, вълнена, не прекалено широка, не и прекалено тясна. Ей така, за всеки случай.
Нещата обаче естествено се променят отново. В момента, в който всички загърбиха вратовръзката, осъзнавам колко ми липсва самотната, но и бунтарска сигурност на тези няколко сантиметра коприна. Мъжете в модата по принцип правят списъците с предизвикателства за новата година през лятото, аз ще го направя сега. Отново ще пробвам да слагам вратовръзка. Ако мога – даже всеки ден.
Facebook
Twitter
RSS