Мислиш си, че Гошо „Вратарчето“ Петков е единственият активен футболист, връстник на Стария завет? Голяма заблуда, драги запалянко – тук е моментът да се запознаеш с чевръстия офанзивен халф Роберт Кармона, късащ противниковите мрежи на достолепната 54-годишна възраст
Esquire пристига запъхтян в лобито на хотел „Колон“ в Буенос Айрес, където Роберт Кармона чака търпеливо, без да демонстрира дори грам нервност. Оправдаваме се с хаотичния трафик в аржентинската столица; той обаче, пристегнат в бяла блуза и спортно сако и изпълнително донесъл най-различни артефакти от дългата си кариера, с лежерно движение на китката отхвърля всичките ни притеснения. Изглежда като оазис от спокойствие в сърцето на хотела, известен като любимо място на трескави бизнесмени и транзитни гости на един от най-динамичните градове на планетата.
Желанието му да чака може би не е твърде неочаквано. Роберт Кармона, официалният носител на световния рекорд за най-дълга кариера в професионалния футбол, е живото доказателство за цената на стоическото търпението въпреки цъкането на часовника.
Беловласият днес халф е роден на 30 април 1962-а в Монтевидео – и е посветил цялото си съществуване на топката. Лицето му носи белезите на безбройни битки на терена; бръчките и специфичната пигментация издават факта, че е на 50+ години, но фигурата му е достатъчно стройна и стегната, че да издържи натоварванията на терена. Речта му се отличава със сдържаност и смиреност, характерна за представителите на малката, но много футболна държава. Всъщност артикулацията в Уругвай, сравнена с тази в Аржентина, е доста мирна и дори самоуверена – ако в Буенос Айрес хората говорят, като че са постоянно нашмъркани, то в Монтевидео резките паузи и твърдите ударения биват заоблени, съответно жителите на столицата като цяло изглеждат лениви и странно щастливи.
У Кармона има и още нещо, типично за най-добрите футболисти на Уругвай (макар той със сигурност да не влиза в тази графа) – абсолютното увлечение по играта, каращо ги да продължат да дриблират далеч след надхвърлянето на традиционната за отказване възраст. И, подобно на сияйните му спортни сънародници като Рубен Пас, Енцо Франческоли, Диего Лугано и Диего Форлан, и Роберт въобще не бърза да спусне завесата и да приключи с неособено бляскавия, но със сигурност атрактивен живот с бутонки.
Кармона се самоописва като „ортодоксална десетка“ – плеймейкър, който се чувства най-добре с топка в краката, контролирайки темпото на игра. Естествено, с напредването на възрастта и намаляването на скоростта, вече се е научил да подава по-бързо, преди някой свиреп защитник да му откъсне глезените. Нескромно се определя и като експерт при статичните положения – повечето му голове през годините са дошли именно от дузпи и преки свободни удари. „Постиженията ми не са получавали сериозен отзвук в пресата, тъй като повечето ми отбори винаги са били скромни. Но пък съм доволен – тъй като може би именно фактът, че се подвизавам в по-ниски дивизии, е спомогнал за световния ми рекорд“, коментира Кармона. Моментално го сравняваме с Пас – легенда на Пенярол, Расинг де Авеянеда, а също и популярно име във Франция. Това предизвиква искрен смях: „Да, той игра до 44, велик футболист! Ако позволите да скъся дистанцията между нас от гледна точка на талант, то бих казал, че сме идентични – винаги гледаме да контролираме топката.“
Facebook
Twitter
RSS