Обичаме мръвка, но не каква да е. Затова се наехме да проучим къде любимата ти пържола е най-вкусна
Между най-безобидните мъжки удоволствия е навикът да резервираш място в хубав ресторант, за да се насладиш на половинкилограмово парче месо. Това си е цял ритуал, при който си напълно наясно какво ще консумираш, но въпреки това с наслада слушаш описанията на различните мръвки, които сервитьорът рецитира с ентисиазъм. Представи си за момент, че си във Wolfgang’s Steakhouse в Ню Йорк, където пържолата си е като у дома си. Взимаш менюто и със солидна доза надменност набързо подминаваш супите и салатите, за да се концентрираш върху основните. Опциите са: бифтек, телешка пържола, ребърца – или едно просто, но феноменално филе миньон. Правиш избор за секунди, след което почти припряно поръчваш и неизбежната чаша червено вино.
Чинията вече е пред теб, очите са леко влажни, погледът – мътен. Правиш кратка пауза – както преди секс с отдавна желана мацка. Примигваш неуверено, преглъщаш шумно, грабваш ножа и вилицата и отдаваш почит на това половинкилограмово райско изкушение.
Политически некоректно
Когато стане дума за червено месо, първото, което ни идва на ум, е телешко. Въпреки че свинското, агнешкото и патешкото също спадат към тази категория, именно консумацията на различните разновидности на говеждото е тази, която приемаме за класика в жанра; то е това, което ни кара да пълним мощно дробове, когато преминаваме покрай скара с аржентинско печено. В ерата на упадъка на всякакви традиционни ценности, изяждането на крава изглежда – и се приема, за също толкова некоректно и безотговорно, колкото и пушенето. Световната здравна организация отбелязва, че отглеждането на добитък е сред човешките дейности, виновна за отделянето на 14,5 процента от отровните емисии, причиняващи парников ефект. 65 процента от този дял се пада именно на говедата. Не един веган използва това „65“ като процент от всички вредни емисии, но всъщност, при коректно пресмятане, делът му е едва 9 %. Заводи, автомобили, технологии за преработка на отпадъци… всички сме виновни малко или много за тези поразии, независимо дали похапваме бекон или зелен фасул. Кое всъщност е важното? Ами консумацията на органични продукти, например.
Яденето на месо се асоциира с мъжествеността, с превъзходството на силния пол, с ясното послание кой командва вкъщи… поне веднъж месечно, когато посещаваме месарницата. В един от епизодите на Двама мъже и половина Чарли Харпър като че ли става нов човек под диктовката на Миа, неговото гадже, която е балерина. Прави упражнения, яде зеленчуци, пие вода… В същината си обаче остава „нормален“ мъж, който иска да лочи бира, да набива мръвка и да подръпва по някой фас от време на време. По време на една вечеря в ресторант Миа го пита: „Харесва ли ти кускусът?“, на което Чарли отвръща саркастично: „Ями, ями…“. Разговорът прераства в скандал, когато става ясно, че Чарли е ял месо, тъй като лъха на… хамбургер.
Нашият герой се опитва да замаже – по абсурден начин – изтъквайки, че така, както има пасивни пушачи, така той бил пасивен консуматор на месо. Дискусията се нажежава и Чарли избухва, повишавайки тон пред останалите в заведението. „Защо не можете да приемете един мъж такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ви се иска да бъде?“, крещи бесният Чарли и завършва със: „Вие, жените, ще разплачете и Господ!“. Така че – повече месо и по-малко кускус.
Като пещерняци
Разни хора не спират да обясняват наляво и надясно, че яденето на месо е за пещерняци, за простаци като Чарли Шийн и за безскрупулни чревоугодници. Месоядството обаче е много повече. Някои проучвания предполагат, че консумацията на мръвка е изиграло ключова роля за развитието на човешкия мозък. Изследване, проведено от Даниел Либерман и Катрин Зинк от Харвард и публикувано наскоро, твърди, че не откриването на огъня и последвалата термична обработка на храната са спомогнали за развитието на челюстта и на дъвкателната система като цяло. Използването на инструменти за обработка на хранителни продукти като месото направило така, че вече изчезнали видове като Хомо еректус да се нуждаят от по-малко усилие да сдъвчат и да преглътнат парчетата. Без това вероятно нашите лица щяха да изглеждат като на пещерните хора – с огромни челюстни мускули.
От друга страна термичната обработка на храната – включително на месото – позволила на нашите далечни прадеди да извличат по-голямо количество енергия от нещата, които ядат. Ясно е – ловуването тогава е било отличен начин за горене на калории. Днес можем да използваме поговорката на Уилям Блейк – „енергията е вечна наслада“ – за да опишем какво означава да погълнеш половин килограм превъзходна мръвка.
Facebook
Twitter
RSS