Марго Купър:
Beauty Queen made in BG!

Тя е световноизвестна, успешна, интелигентна и безнадеждно красива… и е българка! Или, хайде – поне наполовина българка. Марго Купър, носителката на короната „Мис Азия“ и участничка в риалити формата Фермер търси жена, засне ексклузивна сесия за Esquire – и поговори с нас за конкурсите, за стереотипите, за крайнодясната политика. И за култивирането на орехи

 

 

ESQUIRE: Русия, Дубай, Лондон, изведнъж – Голямо Дряново! Как така?
МАРГО КУПЪР: Не можеш да заповядваш на сърцето си, ха-ха! За мен беше добра възможност да опитам нещо ново – първият ми допир със селския живот, с българския фермер, още повече – във формата на телевизионно шоу

ESQUIRE: Как ти се отрази селският живот?
МК: Условията бяха много необичайни, но след този живот на село започнах в пъти повече да ценя комфорта и предимствата, които имам в ежедневието си

ESQUIRE: И какво се оказа? Можеш ли да доиш крави?
МК: За щастие моят фермер култивираше орехи, но дори в това нямах успех… Мисля си, че можеш да научиш всичко, стига да го искаш. Много уважавам човешкия труд в селското стопанство – ама на този етап точно това не е за мен

ESQUIRE: Би ли се върнала някога да живееш в България?
МК: Много обичам България и не изключвам възможността да живея там. Все още обаче няма конкретно място, на което нещо би ме задържало за по-дълго. Мечтая скоро да създам своето семейство – и ако се получи така, че любовта на живота ми (между другото, тази роля е още свободна) поиска да живеем в България, ще се радвам. В крайна сметка се чувствам в хармония със себе си и мога да имам интересен живот навсякъде

ESQUIRE: Майка ти е българка, а баща ти – руснак. По какъв начин чисто процентно досегашният ти живот се разделя между двете държави?
МК: По принцип съзнателният ми живот е преминал в Москва. От доста време обаче непрекъснато пътувам и си идвам в Русия само няколко пъти годишно, при това само за малко. Получава се така, че дори в България прекарвам малко повече време, най-вече през лятото

ESQUIRE: Макар да живееш в Русия, миналата година си поискала да получиш българско гражданство, за да можеш да участваш в „Мис България“…
МК: Идеята да участвам в „Мис България“ се роди, тъй като искам да се идентифицирам с българската нация. За съжаление няма да мога да отметна и точката „Мис България“ – но се надявам само това ми желание да остане неизпълнено

ESQUIRE: През 2013-а печелиш конкурса „Мис Бикини“, след това – „Мис Азия“. Като прибавим и мерака за „Мис България“, явно конкурсите са ти нещо като самоцел. Или?
МК: Навремето се отнасях с ирония към подобни конкурси и никога не съм вярвала, че някой ден ще искам да участвам. Учех в престижен университет, след това си намерих добра работа, но в един момент разбрах, че всичкото това не е за мен. Тогава започнах да търся себе си. Явих се на първия конкурс, защото исках да пробвам нещо ново и да си прекарам весело. И спечелих титлата! След това дойдоха и другите конкурси, после и работата като модел. Имайте предвид обаче, че става дума просто за един от етапите в моя живот, с пътешествия по целия свят. Планирам да завърша този етап с участие в конкурса „Top Model of the World”, един от десетте най-добри на планетата. Вярно – конкурсите може би в момента нямат кой знае какъв смисъл откъм принос към обществото, но самият процес ми харесва. Пък и е добър бизнес – може и да си помисля да направя свой конкурс

ESQUIRE: Завършила си журналистика, след това психология – нямаш ли желание да зарежеш плътските конкурси и да се насочиш към медиите? Или пък към тъмните улички на човешката душа?

МК: В ерата, в която живеем, имаш възможност да бъдеш и журналист, и психолог, и модел едновременно – затова подобен избор не ми се налага. Към журналистиката се отнасям много сериозно; не искам да бъда поредната бездарна блогърка или пък модел, мечтаещ да стане телевизионен водещ. Що се отнася до психологията, то записах второто висше заради самоусъвършенстването. За да си тренирам мозъка. Имам вътрешна нужда да уча, да повишавам нивото на ерудицията си…

ESQUIRE: Защо?

МК: Защото се отнасям много критично към себе си. Вярвам, че това е правилното. Трябва да правиш нещо на високо и достойно ниво – или изобщо да не го правиш

ESQUIRE: С българския се справяш добре…

МК: О, още съм далеч от идеалното ниво, но всеки ден се старая да намирам време да уча. След телевизионното шоу и негативните коментари за българския ми дори леко се притеснявам да си отварям устата. С приятелите говоря на английски или руски – защото в България още има доста русофили, които го разбират

ESQUIRE: Би ли искала повече хора тук да те разпознават? Или имаш по-амбициозни цели?

МК: Желанието за слава на всяка цена е нещо безнадеждно глупаво, но пък в нашето време славата и популярността имат и сериозен паричен еквивалент. Това е по-разпространено в Америка; не смятам, че в България може да се спечели кой знае колко по този начин. На мен не ми трябва „мръсна“ популярност. Не крия, че обичам да съм в центъра на вниманието и популярността в малки дози носи своите положителни дивиденти в работата ми. Амбициите? Амбициите ми са свързани с това да правя нещо, което ми носи удоволствие – и да го правя максимално добре

ESQUIRE: Четохме, че се представяш като бъдещ бижутер. Кой е камъкът, който може да те разтопи?
МК: Има камък, който вече ме е разтопил – дядо ми, когото безумно обичам, го намери на плажа. Обикновен камък, но с дупка по средата. Съществува легенда, според която намериш ли такъв камък, ще бъдеш безкрайно щастлив. Иначе е невъзможно сърцето ми да бъде разтопено нито с диаманти, нито със сапфири, нито с изумруди

ESQUIRE: А с корони? Какво е впрочем чувството, когато сложат корона на главата ти?
МК: Всеки път, когато ме награждават, ми е неочаквано – и всичко се случва като в сън. Преживявам цялата гама емоции – и вълнение, и страх, и щастие, и умора, и възторг

ESQUIRE: Къде си ги държиш короните и лентите?
МК: Някъде в гардероба на родителите ми. Това са неща за един ден. Да ги обличаш и слагаш някъде след това – или да ги показваш на видно място – е глупаво. За мен са скъпи като спомен, но не те са великото постижение в живота ми. Много по-ценни са публикуваните ми статии, дипломите, написаните стихове

ESQUIRE: Значи не танцуваш вкъщи по корона?
МК: Разбира се, че не! Нямам нито време, нито желание да се занимавам с такива глупости! Много ми е приятно, че освен всичко друго, съм и кралица на красотата, но това е само малка част от мен. Много по-важно е да ставам по-добра версия на самата себе си. Не се осланям на постигнатото дотук и не живея върху миналите победи

ESQUIRE: Има ли нещо, което не си харесваш?
МК: Знаете ли „Аз не обичам“ на Владимир Висоцки? Е, там има следния стих: „Аз не обичам да се включват в моята душа – най-вече, когато в нея плюят.“ Така ще отговоря

ESQUIRE: Не им ли е по-лесно на красивите жени?
МК: По-лесно? По-лесно живеят умните и силните. Интелектът и благоприличието са новото „секси“, а външният вид е приятен временен бонус. Въобще всичко е относително. Има много красиви жени, за които стотици хиляди мъже мечтаят – пък те са влюбени в един-единствен, който е предпочел неособено красива жена, но е щастлив с нея. Красотата, както казват, е в очите на влюбения

ESQUIRE: Не те ли подценяват заради външния вид?
МК: Както вече казах, красотата за мен е надценена. Живеем във века на визуалното възприятие – в момента има толкова много социални мрежи и толкова много програми-фоторедактори, че всеки има възможност да се представи в най-добра светлина, да е максимално атрактивен. За съжаление не можеш сутрин да си сложиш филтъра, който прави очите по-големи и носа по-малък. (Смее се.) Мога дълго да говоря за наложените идеали, но по-важното е, че хората днес страдат от някакъв нездравословен стремеж към външната красота. Красотата е символ на успеха. Това е образ, създаден от рекламистите и от медиите, за да продават по-лесно продукти и услуги. Атлетично тяло, бели зъби, гъста коса – в съзнанието на масовката те са едва ли не равносилни с наличието на щастливо семейство, добра работа, възторг от страна на околните. Красотата може да помогне на първо време – но ако не е подплатена с нищо, тя бързо се обезценява

ESQUIRE: Много момичета достигат до екстремности, дори си причиняват анорексия, само и само да приличат на световните модели. Ти имала ли си подобни проблеми?
МК: О, не! Генетиката ми е много добра, в прекрасно здраве съм, освен това по природа съм слаба и не полагам никакви усилия да слабея. Вижте – анорексията е психическо разтройство, което убива човека и физически. Ужасно е. Според мен на подобни състояния трябва да се обърне сериозно внимание – например във всяко училище да има опитни психолози, които да помагат на момичетата. В Италия и Франция вече е забранено на подиума да излизат прекалено хърбавите модели, но в действителност нищо не се е променило. Много бих искала жените да спрат да свързват прекалено слабото тяло със здраве или с красота. Излишното отслабване никога не води към щастие

ESQUIRE: Как гледаш тогава на т.нар. Plus-size models? Култови мъжки списания вече пускат подобни дами на кориците си – има ли наистина промяна на естетическите виждания, или е просто лицемерие?

МК: Всички идеали са ни наложени. Не бих искала да се задълбочавам в историята и политиката, но в момента активно се популяризират афро- и латинската култура, защото това е най-голямата част от населението на САЩ. В тази връзка се появи и култът към определени части на тялото. Американската култура има мощно влияние по целия свят благодарение на медиите, музиката, киното, рекламата. Тъй че тези plus-size модели не са се появили отникъде. Освен това един от големите проблеми на цивилизования свят е затлъстяването – и хората с наднормено тегло няма да купуват продуктите, рекламирани от стройни модели. Ето така се появиха онези, с които потребителите по-лесно могат да се асоциират. Що се отнася до онова, което мъжете харесват – то то е женствеността, обаянието, самоувереността… Вътрешната цялост в съчетание с ум. Това винаги ще ги привлича

ESQUIRE: А какво може да привлече един фермер? Всъщност ти би трябвало да знаеш…

МК: В крайна сметка той не ме избра! (Смее се.) Но не съжалявам за участието си във Фермер търси съпруга, тъй като благодарение на шоуто намерих нови приятели, прекарах си уникално – не мога да го сравня с нищо друго, което ми се е случвало. Погледнах се отстрани – пък и имах възможност пълноценно да се докосна до българските реч и култура. Чудесно е да си причиниш подобно нещо поне веднъж в живота

ESQUIRE: Намираха те за екзотична заради статута на полу-българка, полу-рускиня. Впрочем този multi-kulti феномен от различни гражданства и етноси вече е видим в целия свят – по-космополитни ли са хората като теб?

МК: Конкретно аз се имам за гражданин на света. Живяла съм на много места, била съм във всички различни краища на планетата, пътешествала съм много. Имам чувство за принадлежност към всяко място, нна което съм. Може би е именно заради наличието на много различна кръв във вените ми. Когато ме питат къде живея дори не знам какво да отговоря. Това, естествено, си има и минуси – в Русия цял живот ме питаха каква съм по народност, а в България винаги ще бъда рускиня. Чужда сред свои, понякога своя сред чужди – така се получава

ESQUIRE: Как гледаш на настроенията точно срещу тази multi-kulti култура? Затваряне на граници, бум на крайнодесните, странни политически формации и идеи дори в Щатите и във Великобритания…
МК: Много труден въпрос… Мисля, че това, което се случва в света, въобще не е свързано конкретно с multi-kulti населението, а с разделяне на сферите на влияние между няколко страни. Настроенията против имигрантите са вече достигнат резултат от това. Не бих искала да генерализирам, но крайните форми на отвращение към другите култури и нации винаги са водели до войни и до тероризъм. Пак неща, които са изгодни за някого. Политтехнолозите формират мнението на масите. В частни случаи обаче – например в моя живот – никога не съм срещнала открито негативно отношение

ESQUIRE: Последно – какво ще ти се случва оттук насетне?
МК: Аз съм работохолик и професионалист, затова смятам да продължавам по същия начин – без да се оплаквам от саможертви. Ценя времето, което провеждам в България, и с интерес се отнасям към проектите си тук. Очаква ме конкурс в Германия, после нови договори… Като цяло планирам както винаги да реализирам всичките желания, които имам!