Житейските уроци
на Зинедин Зидан

В общи линии не обичам много да говоря.
Никога не съм имал девиз.
Думите по-често нараняват, отколкото помагат – това разбрах още като дете.
Всичко, което съм постигнал във футбола, е благодарение на това, че навремето играех футбол на улицата с истински приятели.
Аз съм късметлия: израснах в беден и опасен квартал, а на такива места човек се учи не толкова да играе футбол, а да живее.
Прославих из цял свят не себе си, а своите родители. Какво по-хубаво от това?
Баща ми е алжирец, който се гордее с корените си. А аз просто се гордея с него. Баща ми е човекът, който ме научи, че имигрантът е длъжен да се научи да работи два пъти по-старателно, отколкото всички останали.
Всъщност аз никога не съм напускал Алжир. Алжир живее в сърцето ми.
Винаги ще помня къде съм роден и винаги ще се гордея какъв съм. Пред всичко аз съм кабил (берберски народ – б.р.) от Ла Кастелана (квартал в Марсилия, построен за алжирски имигранти – б.р.), след това съм алжирец от Марсилия и, накрая, съм французин.
Много добре помня времето, когато се притеснявах от произхода си. Сега се притеснявам от това време.
Колкото по-дълго живееш, толкова повече разочарования трупаш. Затова никога не стоя и не се оглеждам. Особено, когато половината живот вече е зад гърба ти.
Понеже все още съм жив, не искам да произнасям фразата: „Това ми тежеше твърде много“.
Трябва да съм много добре облечен, тъй като съм пример за младите футболисти.
За мъжете някои думи означават повече, отколкото действията: по-добре да ти ги стоварят по муцуната, отколкото да си принуден да ги слушаш по свой адрес.
Не ти е необходима причина, за да помагаш на хората.
Неведнъж съм разбирал каква невероятна емоция е да знаеш, че цял народ преживява всичко с теб.
За мен победата е фундаментална ценност.
Не е важно колко пъти побеждаваш. Всеки път е особен. Няма как да ти омръзне да печелиш. Съвсем реално е да запишеш 10 поредни победи и да искаш да спечелиш 11-та.
Индивидуалните постижения не са толкова важни. Отборът е този, който печели и губи.
Не съм сигурен, че бях най-добрият футболист в света. Но играех сред най-добрите.
Никога не съм искал да играя в Англия, почти нищо не знам за тази страна.
Уважавам англичаните. Продължават да се борят, дори когато вече са загубили.
Реал Мадрид е най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми. Навремето само мечтаех да облека знаменития бял екип, а след това съдбата ми подари шанса да стана треньор на най-великия клуб в света. Да, аз съм щастлив човек.
Съвсем не станах мениджър, защото семейството ми няма какво да яде. Не ми е необходимо да изкарвам повече пари, но все още ми е интересно да преодолявам предизвикателства. Заради самия себе си.
Аз не съм оракул. Не давам прогнози. Побеждава този отбор, който е способен да вкара повече голове.
Меси е футболният Моцарт. В това съм напълно сигурен.
Не е важно от какво са направени бутонките ти. Ако започнеш да мислиш за това, никога няма да спечелиш.
Футболът и модата? Най-добре дори да не ги сравняваме.
Всичко, което колекционирам, са победи. Нямам други интереси.
Гордея се, че ме сравняваха с Мишел Платини.
Срамежлив си бях, срамежлив ще си остана.