Може да ти изглежда като елементарна манджа със сирене, но има причина ‘cacio e pepe’ да присъства във всяко хип меню в момента
Въпросът, който най-често ми задават, е: „Каква е твоята прогноза за следващия голям хранителен тренд?“ Ако ме хванат по бели гащи, може би ще измисля някакъв дълбокомислен отговор, базиран на световната мода и на промените в ресторантските фокуси – но истината е, че си нямам никаква идея. В крайна сметка не съм медиум, пък и почти винаги греша в прогнозите.
Трендовете често са резултат от духа на времето – този любопитен културен феномен, при който неясно как и защо голям брой хора споделят една и съща идея в един и същ момент. Изключително е например колко много барбекю ресторанта отвориха врати в последните 36 месеца. Само в Лондон – където преди няколко години имаше всичко на всичко три подобни заведения, в момента са около десет пъти повече. Тоест – увеличение от хиляда процента! Ето това е тренд!
Сравнително бързото и безболезнено преминаване от уличните сергии до олющените тухли на бистрото понастоящем означава, че е далеч по-лесно да се отгатне дадена траектория в момента, в който още е в зародиш. Т.нар. стрийт фууд е благородна и благодатна почва за идеи и талант, а ресторантският пейзаж единствено черпи позитиви от това. Вярно – понякога се случват и странни хибриди, които аз наричам „бингото на новите заведения“. Малки помощни чинийки за споделяне на ястията – да; без резервации – да; оголени тухли – да; татуирани бармани – да; внимателно подбрано био олио от рапица – о, да! Предполагам, че е лесно да бъдеш циничен, но е също толкова елементарно да прозреш как понякога хранителните трендове се самоизяждат.
Миналата година заведох семейството си в Тоскана – беше ми за пръв път по тези географски ширини, но открих прекрасна симпатична ферма в покрайнините на Сиена. Ресторантите, в които ходехме, бяха провинциални, леко сънливи, с много кратки менюта и елементарна винена листа. Имаше обаче едно блюдо, което като че се появяваше навсякъде – cacio e pepe. Говорим за простичко сготвена паста (най-често къси, непохватно разточени дебели спагети), сирене пекорино и черен пипер. Произходът на манджата е римски – точно в Стария град наричат пекориното cacio. Но, трябва да призная, че се влюбих в семплия и превъзходен вкус. Сосът от разтопеното сирене се отпуска от добавянето на водата със скорбяла, в която пастата е варена. Със сигурност е нужна доста концентрация, за да поддържаш соса горещ (и сиренето да не се прецака); с още по-голяма сигурност обаче си заслужава.
По време на ваканцията плюсках cacio e pepe абсолютно всеки ден – и след завръщането ни на няколко пъти го сготвих. Дори го включих в менюто на един от ресторантите ми като специалитет на готвача. И тогава забелязах нещо странно – изведнъж cacio e pepe започна да се появява в лондонските бистра с алармираща скорост. При скорошно пътуване до Ню Йорк също го забелязах – навсякъде! Пастата с пекорино вече тотално е нахлула подкожно на всички фуудита – тя е част от духа на времето на ресторантите. Превърнала се е в тренд.
В никакъв случай не съм тъжен, тъй като това е любимата ми паста – с дълбоки маслени вкус и текстура, същевременно – лесна за изпълнение рецепта. Затова, за разлика от доста трендове, никога не може да ми писне!
Cacio e pepe
4 порции
-
500 грама паста (тонарели или дори спагети)
-
300 грама фино настъргано сирене пекорино
-
Голяма бучка масло
-
Черен пипер на зърна
Метод:
1. Първо изпразни мелачката за пипер и постави зрънцата върху малък нагорещен тиган на силен огън. Остави пипера така в продължение на 2 минути, като отвреме на време разклащаш тигана. Остави настрана, докато зърната се охладят и върни в мелачката
-
Загрей голяма тенджера осолена вода и свари пастата според инструкциите на опаковката. Когато е ал денте, изцеди – но запази водата и я остави на среден огън.
-
Тук скоростта е жизненоважна. В отделен чугунен тиган разтопи маслото на средна температура и добави 4 супени лъжици от водата, в която си сварил пастата. Добави настърганото сирене и бъркай бързо с вилица. Докато го правиш, отсипи още малко вода. Повтаряй, докато се получи гладък, лъскав сос
-
Добави отцедената паста към соса и продължи да бъркаш, докато всяко спагетче попие – като можеш да добавяш и още вода, но внимаваш да не стане прекалено воднисто. Преди сервиране овкуси с прясно смления черен пипер
-
Сервирай веднага върху затоплени чинии и пръсни останалото пекорино отгоре
Facebook
Twitter
RSS